Disclaimer:
Информацията на този уебсайт не е одобрена от държавните органи.
Предоставената информация е само с образователна цел. Тя не е предназначена за медицински съвет. Читателите трябва да използват собствената си преценка, за да определят кое е правилно и вярно за тях самите.
Първо искам да кажа, че това, за което ще ви говоря днес, е моята най-добра интерпретация на това, което се случва в тялото с водата, която си сътрудничи със светлината, за да прави магически неща.
Искам да започна с една малка метафора. Ако погледнете едно населено място, улиците свързват къщите една с друга.
Хората могат да пътуват и да доставят стоки. Но по краищата на много улици има и електропроводи. Ние не ги виждаме, но те, разбира се осигуряват електричество на всички домове.
Когато влезете в къщата, виждате стените. Те осигуряват структурата на къщата. Но електропроводите влизат и преминават през тези стени. Те отиват до щепсела, в който се включва компютър и се зарежда. Приемате това за даденост.
Стените осигуряват структура, но също така осигуряват пътя на електричеството до щепсела и съответно до вашите устройства. Нещо подобно се случва и в тялото. Тялото, разбира се, има тази огромна кръвоносна мрежа, която доставя стоки, отвежда отпадни продукти, прави много важни неща за тялото, но също така е и захранване на електрическата верига за тялото. И всяка отделна клетка има цитоскелет. Той придава структурата ѝ, дава ѝ здравина, за да не се 'смачка'.
Но цитоскелетът е и източник на електричество. Електричеството, което идва от мрежата, преминава през цитоскелетните влакна, за да осигури електричество във вътрешността на клетката. В опростената схема на една клетка можете да се видят заряд плюс, които се движат по тези цитоскелетни пътища. Това са протони, които идват отвън.
Но кой прави така, че тези протони да са на разположение? Това е структурираната вода. Тя обгражда клетката която работи много усилено, за да поддържа тази структурирана вода. А когато има и слънчева светлина, тя расте и това ѝ носи повече енергия. Плюсовите заряди се събират по ръба, по границата на структурираната вода с неструктурираната вода извън нея.
Те се насочват в тези малки 'пещери' и след това са внесени в цитоскелета, и осигуряват положителен заряд на определени органели в клетката, които се нуждаят от такъв. Един от тях е лизозомата. Лизозомите трябва да са изключително киселинни, за да могат да изпълняват работата си. Тяхната задача е да изчистват молекулярните отпадъци. Много е важно, да се отърват от 'боклука' (който е негативен) тъй като те привличат протоните които са с плюсов знак и така те получават все по-ниско PH.
Ако тази електрическа верига не доставя достатъчно протони, те не могат да си свършат работата. Отпадъците се събират и се получават болестни състояния едно от които е като болестта на Алцхаймер от амилоидната бета плака.
Този процес също така предизвиква разделяне на заряда, което създава ‘батерия';. И това, което се случва е, че клетката използва тези протони, за да отиде в цитоскелета, за да осигури положителен заряд, като електроните (които са с негативен заряд), остават вътре в структурираната вода и осигуряват енергия за друга много важна цел, синтезът на сулфати.
Всяка клетка 'украсява' външната си част с много сулфати, които са прикрепени към 'захарите' на извънклетъчния матрикс извън клетката. Тези сулфати са наистина важни за поддържането на тази структурирана вода. Те се произвеждат от енергията, която структурираната вода създава, когато реагира на светлината, и след това поддържат структурираната вода. Когато тази система се разпадне, се случват много лоши неща.
Нека си представим картина на червените кръвни телца, които преминават през капиляр. Те са много претъпкани в капиляра … много стегнати. Те се 'украсяват' със сулфати извън клетката и си доставят този сулфат, докато преминават през капиляра, след което го ‘изхвърлят' с отрицателен заряд.
Този отрицателен заряд се натрупва по стената на капиляра. Това е много интересно, защото докато стигнат до вената и всички те изхвърлят отрицателния си заряд, създават 'батерия' между артерията и вената, която всъщност задвижва червената кръвна клетка през капиляра, защото тя е привлечена от венозната страна, която е привлечена от катода. Този процес 'издърпва' червената кръвна клетка, така че сърцето не трябва да работи толкова усилено, за да изпомпва. Освен това тези слоеве, тези сулфатни слоеве по стената на капиляра са много 'хлъзгави'. ‘Желето’ на червената кръвна клетка може просто да се плъзне почти без усилие на триене да премине през капиляра.
Когато този процес е нарушен, червената кръвна клетка се 'заклещва' и се получава ситуация без поток на енергия/електричество. Така че по принцип тази промяна в напрежението, създадена от самата червена клетка, всъщност задвижва самата червената кръвна клетка през капиляра и кара кръвта да тече правилно.
Стената на капилярния край на артериите освобождава азотен оксид. Азотният оксид е много важен за кръвта, защото отпуска мускулите и позволява на кръвта да тече. Затова е много интересно, че когато червената кръвна клетка се движи, тя предизвиква освобождаването на азотен оксид, който насърчава по-нататъшното движение. Наистина интересен процес.
Отрицателния заряд около червената кръвна клетка всъщност е холестеролов сулфат.
Холестеролът е важна част от действието на сулфата. Червената кръвна клетка има тези холестеролови молекули в мембраната си, а сулфатът 'стърчи' навън. Това му придава отрицателен заряд. И при преминаването си през клетката тя изхвърля тези сулфатни молекули на холестерола. Те прескачат от другата страна и отиват в ендотелните клетки, като ги снабдяват както с холестерол, така и със сулфат.
Сулфатните молекули имат няколко ендотелни клетки, които ги обгръщат, а освен това имат и малки сложни гликозо-аминогликани в извънклетъчния си матрикс. Това са малки ‘нишки’, които са свързани със сулфата. Това е, което поддържа тази структурирана вода, която кара всичко в тялото да работи много добре.
След това протоните се събират по вътрешната страна на клетката и така се създава батерия вътре в самата структурираната вода, която осигурява енергия на клетките. Холестероловият сулфат доставя кислород, сяра, холестеролова енергия и отрицателен заряд на всички тъкани. Сулфатът има бедни на кислород молекули.
И това е още един начин, по който червените кръвни телца могат да доставят кислород до тъканите. Тоси кислород се свързва с хемоглобина, но всъщност може да бъде доставен под формата на сулфат. Сулфатът се синтезира в кожата, в червените кръвни клетки и в тромбоцитите, като използват енергията на слънчевата светлина.
Погледнете вените на гърба на ръката си и ги дръжте срещу слънчевата светлина.
Ще произведат много сулфат, който ще се комбинира с холестерола, за да се получи холестеролов сулфат. Това ще направи клетките ви много щастливи. И така, кожата представлява захранвана от слънчева енергия батерия. Ние сме в състояние да използваме слънчевата светлина за получаване на енергия, точно както правят растенията. Но го правим по този много различен начин. Имаме нервна система. Растенията нямат такава. Те използват слънчевата светлина по много различен начин.
Недостигът на холестерол и сулфати в кръвта и в тъканите често са причина за някои от съвременните заболявания.
Разглеждала съм много съвременни заболявания и виждам, че в много случаи тялото атакува определен орган или система от органи, за да се справи със сулфата, който се намира там, и да го предаде на кръвта. Когато кръвта е в недостиг, ако кръвта не тече, тялото не работи. Така че това се превръща в приоритет номер едно при различните органи, които се 'жертват' за постигане на баланс, а това обяснява някои видове заболявания.
Сулфата има много зависимости. Зависи от витамин В 12, като кобаламин. Това означава, че зависи от кобалт. Зависи от желязото, защото има хемна група. Зависи, разбира се, и от сярата.
Съвет:
Излизайте на слънчева светлина, но правилно !!!
________________________
Ref.
Kobayashi, M., Kikuchi, D., & Okamura, H. (2009). Imaging of Ultraweak Spontaneous Photon Emission from Human Body Displaying Diurnal Rhythm PLoS ONE, 4 (7) DOI: 10.1371/journal.pone.0006256
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8840645/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9149148/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9650229/
https://study.com/academy/lesson/comparing-elements-on-earth-to-those-in-the-human-body.html
Тази платформа предоставя обща информация и дискусии за здравето и свързани с него теми. Информацията предоставена тук, както и във всички свързани с NuCell / Нова Клетка материали, не са предназначени и не трябва да се разглеждат или използват като заместител на медицински съвети, диагноза или лечение. Те не представляват медицински или други професионални здравни съвети, диагностика или лечение. Ако имате медицински проблеми, консултирайте с вашия лекар или потърсете професионално медицинско лечение.
Comments